Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
Сря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
Сря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
Сря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
Сря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
Сря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
Нед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
Вто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
Сря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
Пон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
Пон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
 
Victoria Lawrence (276)
 
Vincent Keller (192)
 
Lisbeth. (189)
 
Kenneth Red (185)
 
Diliah Moretti. (172)
 
Анджелийн (122)
 
Kathleen . (112)
 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
 
Melody Love Miller (78)
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 12, на Съб Ное 17, 2012 7:44 pm

Share | 
 

 Дилия Морети. // Diliah Moretti.

Go down 
АвторСъобщение
Diliah Moretti.

avatar

Брой мнения : 172
Join date : 10.11.2012
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Дилия Морети. // Diliah Moretti.   Пет Ное 16, 2012 8:23 pm

Diliah Moretti
| 25 годишна |
| Унищожител | Владее пирокинеза |
"We don't sleep when the sun goes down
We don't waste no precious time
All my friends in the loop
Making up for teenage crime"
Аптеката бе празна, а в цялото помещение се носеше гадната летлива миризма на препарати за основно почистване. Сърцето на блондинката биеше лудо и въпреки забързания ѝ сърдечен ритъм, крачките ѝ бяха толкова малки, толкова незначителни, толкова лениви, че човек би си помислил, че чува стъпките на болнав. Тя оглеждаше щандовете, сякаш не търсеше нищо особено, но точно обратното. Очите ѝ шареха на всички страни, сякаш тя бе удавник, който се носеше на вълните и оглеждаше водата за спасителен пояс.
Нейният спасителен пояс обаче не бе кръгъл и оранжев, а малка пръчица, която бе дарена с възможността да показва плюсове и минуси, ако се досещате. Още една стъпка, още един щанд и ето ги.
Не знаеше как да подходи. За бога! Тя бе на петнайсет! Не трябваше да си купува тестове за бременност. Тя трябваше да събира снимки на любимия си изпълнител и да мечтае как ще стане журналист някой ден.
- Това ли ще е всичко? - попита киселата аптекарка, маркирайки баркода на кутийката. Блондинката само кимна, остави парите пред жената, взе си покупката и излезе от аптеката. Бе прекалено засрамена, за да позволи на света да разбере къде бе сбъркала. Алесандро Манчети я бе омагьосал, бе я накарал да прави неща, за които тя не бе готова ни най-малко и след това я накара да съжалява за това само с думите "Опа, май се скъса." Тези думи все още ѝ бяха нашепвани незнайно от кого всяка нощ, щом затвореше очи и бяха една от многото причини тя да не бе спала от една седмица. Затова, искайки да изтрие грешката си, тя скри кутийката във вътрешния джоб на якето ѝ, така както искаше да направи и с онази нощ. Да скрие някъде спомена, от който да няма никакви резултати. Но уви...

#девет месеца по-късно
- Поздравления! - изрече сестрата с усмивка на уста. - Момиченце е.
"You’ll build your walls and I will play my bloody part
To tear, tear them down
Well I’m gonna tear, tear them down"
- Марина, моля те! Спри да плачеш! - Марина бе на две годинки, живееше с майка си в един малък апартамент в центъра на Неапол, а Дилия Морети всячески се опитваше да завърши образование. винаги бе мечтала да стане журналистка. Още от малка ѝ бяха подарили една пишеща машина, която издаваше най-красивия звук на планетата за Лия. По-красив от сонетите на Моцарт или балетите на Чайковски. - Марина, моля те.
Марина Морети бе живо копие на майка си и за щастие не носеше нито една единичка генетичен материал от баща си. Имаше същата пепеляво руса коса, каквато имаше и майка ѝ. Майка ѝ я поддържаше дълга и винаги вързана на висока опашка, докато малкото копие на Дилия носеше косата си заплетена на хубава плитчица, достатъчна, че да прихване цялата ѝ коса. Очите им бяха като отражение едни на други - еднакви на цвят, на форма, дори и миглите им бяха еднакво дълги и извити. Сини, зелени, сиви, нещо по средата.
Дилия стана от леглото си, знаейки точно как да успокои дъщеря си. Бе само на деветнайсет, но знаеше точно толкова за майчинството, колкото и майка на три деца и баба на няколко внука. Приближи се и погали нежно коремчето на момичето, при което тя моментално се унесе в сън. Дилия въздъхна тежко и се върна на мястото си.
Истината беше, че бе толкова изморена от всичко, че бе готова да се предаде. И единственото, което я крепеше беше другия чифт синьо-зелени очи в стаята, които в момента спяха спокойно и тихо на няколко метра до нея.

На сутринта се събуди в спешното отделение. Беше надишана с дим. От малкия ѝ апартамент бяха останали само песъчинки и пепел, а от дъщеря ѝ - едно бездиханно и обгорено телце.
"So when your hope's on fire
But you know your desire
Don't hold a glass over the flame
Don't let your heart grow cold"
"Аз го направих. Не знам как. Аз го направих. Аз го запалих. Аз я убих."
Дилия Морети сънува тези думи всяка нощ. Тази нощ я променя изцяло. Тя отрязва красивата си руса коса и я боядисва в червено, въпреки че си няма и на идея защо го прави. Заедно с косата обаче идват и други промени. Има нощи, в които тя не помни нищо. Нищо освен огън и пламъци.
Вече знае. Вече знае, че тя подпалва разни неща с ума си. Знае го и Кенет Ред, нейн стар другар, с който отварят хотел за специални хора в Румъния.

faceclaim: emma stone


All the things you hate I find fun
You want me to come over
I got an excuse
Might be holding your hand
But I'm holding it loose
Go to talk then we choke
It's like our necks in a noose
Avoid the obvious
We should be facing the truth
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Дилия Морети. // Diliah Moretti.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Начало :: Special users-
Идете на: