Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
Сря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
Сря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
Сря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
Сря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
Сря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
Нед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
Вто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
Сря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
Пон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
Пон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
 
Victoria Lawrence (276)
 
Vincent Keller (192)
 
Lisbeth. (189)
 
Kenneth Red (185)
 
Diliah Moretti. (172)
 
Анджелийн (122)
 
Kathleen . (112)
 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
 
Melody Love Miller (78)
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 12, на Съб Ное 17, 2012 7:44 pm

Share | 
 

 Keneth Red.

Go down 
АвторСъобщение
Kenneth Red

avatar

Брой мнения : 185
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Keneth Red.   Пет Ное 16, 2012 8:36 am




Keneth Red;a hotel owner

Personality:



Кенет Ред беше висок, русокос мъж на средна възраст, който прекалено много приличаше на филмова звезда, за да остане незабелязан. И все още не разбираше кой е този Джъд, приличащ на него, заради който спокойствието му беше трудно за запазване. Но аз мога да ви кажа една тайна... На Кенет просто му се отдаваше да бъде звезда, да раздава автографи и драматично да отказва интервюта на нахални журналисти и снимки на папараци, мислещи си, че са открили топлата вода с него. На лицето му винаги се появяваше очарователната усмивка на тридесет и три годишен мъж, поваляща и разтапяща достатъчно женски сърца, че никога да не му бъде скучно през повечето дни, дори онези зимни денонощия, когато му се налагаше да рине сняг от алеята пред хотел Трансилвания.
Загръщаше се зиморничево с дебелия си шал от естествен памук, закопчаваше палтото си, за да бъде сигурен, че през него няма да проникне нито една снежинка и обуваше безбожно високи гумени ботуши. Хващаше решително лопатата за риене на сняг и пристъпваше напред като част от Ботевата чета, готова да се изправи срещу османските завоеватели. Решително, сякаш обречен на смърт, отваряше огромната входна врата и се изправяше пред еднометрови преспи, които китно блещукаха под лъчите на ранното слънце. Е, свобода или смърт!, казваше си на ум и се хвърляше в борбата със зимното явление. Като ръгбист се засилваше срещу снега и го поразяваше със своята омайност и решителност да го победи.
След тежък, дълъг, снежен ден, Кенет обичаше да се сгушва до Далия, независимо от желанието й да го направи или липсата на такова. Ред просто се освобождаваше от връхните си, мокри дрехи и оставаше пред нея единствено под бялата тениска, която бе носил под пуловера си и тесни джинси. Приклякваше до бюрото й и облягаше глава в скута й нежно и внимателно. Бе оставал така с часове, спокоен и често унасящ се в сън, но беше сигурен, че когато захърка, Далия се грижеше за това да се събуди.
В други дни просто не можеше да я понася и предпочиташе да стои съвсем сам в кабинета си, затворен зад масивната, дървена врата, където криеше всичките си тайни... мръсни или чисти, за пред сета или такива, които просто не бяха готови да се изложат пред публика. В такива дни дори не желаеше да посещава лично гостите на хотела.. Предпочиташе да не вижда никой и да не участва в този прекрасен производствен процес на удоволствия и благоразположение.

Worst nightmare:



Бъде спокоен, Кенет... бъде силен... бъди смел..., тези думи се изреждаха многократно в главата му и му напомняха нещо отдавна забравено, но достатъчно полезно в този момент. Имаше нужда от малко подкрепа точно в този момент.
Задъхваше се и едва успяваше да се овладее. Очите му шареха уплашено, стреснато, озадачено по пламтящата, стара сграда. Задушаваше се. Не можеше да повярва, че това се беше случило и все още не вярваше на сетивата си. Не им се доверяваше и не приемаше истината. Няколко пожарникарски струи се бяха насочили към малкото ханче, криещо зад себе си цял хотел. Горящо ханче, просто разрушено от пиянска грешка. Усети две ръце през кръста си и топла, женска буза опряна в своя гръб. Не можеше да бъде сигурен, чии бяха тези крайници; не изпитваше и нужда да ги разкрие. Положи дланите си върху чуждите и почти се разрида като малко дете... от мъка. Мъката, съпровождаща изгарянето на неговия прекрасен бизнес, както и дом. От очите му закапаха големи крокодилски сълзи, докато тялото му, сякаш на забавен кадър се спускаше на колене върху паважа на големия, но тих, в този момент, град. Сърцето му биеше силно, забързано и неприятно развълнувано.
-Хотела ми, хотела ми!- шепнеше несвързано Кенет, почувствал празнотата от загубата на своето почти най- скъпо нещо.
Пламъците бавно обвиваха помещението и сградата и я унищожаваха малко по малко... поглъщайки лакомо всяко старание на господин Ред.


Let the sky fall
This is the end
Hold your breath and count to ten
Feel the Earth move and then
Hear my heart burst again
For this is the end
I’ve drowned and dreamt this moment
So overdue I owed them
Swept away I’m stolen
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Keneth Red.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Начало :: Special users-
Идете на: